Мадарския конник

  

На около 15 км от град Шумен  е село Мадара,което   е  в подножието на осеяно със зеленина плато, опасано с отвесни скали се намира една от най-големите забележителности на България, Мадарския конник .Той е изсечен в началото на 9  век върху 100 метрова скала - тя е била  главното свещено място   за тогавашните българи. Създаден е като символ на силата и духа на младата българска държава /основана 681 година/. Релефът изобразява в профил гордо изправен на седлото царствен конник, с шлем на главата и с копие в десницата. Копието е насочено към лъв, който покорно се е снишил в краката на коня.Следван е от куче. След приемането на християнствотосе считало,че изобразява Св.Георгий Победоносец. От двете страни на конника са изсечени надписи, които разказват за важни събития в живота на страната, станали между 705 и 801 година.Надписите отстрани датират от времето на хановете Тервел,Кормисош и Омуртаг.Те са силно повредени и трудно се четат отчасти.Днес, съкровището е в риск заради ерозия на скалата,причинена от различни фактори..

Първата българска държава е била създадена в подножието на Кавказ от кан Авитохол след преселението на българите от районите на Памир и Хиндокуш през 165 г. Подобно скално изображение на конник съществува в Кавказ. Идвайки на територията на днешна България, нашите прадеди най-вероятно увековечават това събитие чрез релефната композиция край Мадара, за да подчертаят древността и приемствеността на българската държавност. Мадарският конник е единственият по рода си мащабен скален релеф в Европа, а уникалната звездна кодировка към момента на основаването на българската държава го прави уникален в света. Представлява скален релеф, изсечен върху отвесна скала на 23 м височина, през VIII в. сл. ХР. Размерите му са: височина 2.6 м и основа 3.1 м.

http://www.protobulgarians.com/Statii%20za%20prabaalgarite/Madara.htm 

И в Памир открит Мадарски конник Българска мултидисциплинарна експедиция откри "двойник" на Мадарския конник в Северен Афганистан. Едно от шокиращите открития е, че конникът се нарича Мадара. В Афганистан има и местности Шумен и Варна, а учените са записали легенди за героя Ходжа Болгар. Над 800 думи с еднакво звучене и значение са открити в българския и фарси, официалния език на Иран. И до днес в региона за красавиците се казва, че "са хубави като българки", фолклористите уверено чертаят паралели между местните ритми и българската народна музика. Наложените хипотези за произхода на българите се пропукват, смята иранистът доц. д-р Иво Панов. Не можем да твърдим, че са хуни - монголоидността не им е присъща, не би трябвало да ги сродяваме и с тюрките, казва участникът в експедицията "Българи-прародина", проведена в края на 2008 г. Според доц. д-р Панов планината Памир, в чиито скали е изсечен конникът, вероятно е прародина на българското племе.

Малката пещера Голямата пещера - скален навес с височина около 30 метра и Малката пещера.  Още древните траки превръщат Мадарската Голяма пещера в светилище. Намерени са оброчни плочки на Богинята-майка Бендида, на Трите нимфи и на Асклепий. Най-интересен обаче е фрагментът от мраморен къс със зодиакалните знаци. Тук е било главното светилища на българите от Първото българско царство. Могат да се видят езически тракийски и български светилища, църкви и параклиси. През XIV в. в мадарските скали е бил изсечен най – големия скален манастир в България с повече от 150 килии.

                                                            Голямата пещера

Ако викнеш- от пещерите ще ти отвърнат веселите тракийски богове, танцуващи около светилището на Тюхе - тукашната Велика богиня - майка; тук е било капището на Тангра, до него е олтарът на Перун; нощем, в потайна доба, под месечината вият юдино хоро самодивите, из вировете се къпят голи русалки, в скалните процепи още витаят сенките на вампири и върколаци; тук край жертвениците, е потупвал голия си корем римският Юпитер; тук по-късно първите християни издълбали в отвесните скали мрачните си килии и чакали Исус да слезе в сънищата им; и Алах се навъртал наоколо; а Мадарският конник - бог ли е, цар ли е, човек ли е? - продължава да препуска междутях 1300 години...
И странно - нищо досега не се е срутило, боговете и до ден днешен си живеят тук дружно, мирно и тихо, даже весело, както преди 12 века са си живели по целия Балкански полуостров - дружно, мирно и тихо, даже весело...”.
                               
                                           Нимфи живели в Голямата пещера
Обезателно трябва да посетите пещерите - Голямата, Малката и Пещерата на нимфите, в основата на скалния масив. Наблизо от скалите извира малка рекичка. Пещерите не са дълбоки и по-скоро са естествени ниши в скалата, но входовете им са огромни. Този на Голямата пещера има височина повече от 70 м. Хората тук, погледнати отдалеч, приличат на прашинки. Под импозантния свод на Голямата пещера векове наред е съществувало древно тракийско светилище на трите нимфи, които покровителствали водата, горите и природата. Мястото само по себе си е природен феномен. При дъжд по издълбани в скалите улеи в каменната козирка се излива водопад. 

Красиви величествени скали привличат погледа. Те ограждат платото над село Мадара и му придават непристъпен вид. Колкото повече ги приближаваме, толкова по-ясно изпъкват могъщите им форми. 

В подножието на скалата, в близост до Голямата пещера е изграден и манастирски параклис.

Според няколко ясновидки той е бил посветен на местна светица, чието име е забравено. Параклисът е разрушен през 14-тото столетие по време на унищожително земетресение, затрупало и единствения стълбищен достъп (така наречения таен вход) до крепостта на скалното плато. Крепостта е изградена през 2-3 век преди новата ера, подновявана от римляни, българи и византийци. Има сведения, че съществува до идването на османските орди.

Акустиката на Голямата пещера е удивителна и днес се използва за естествена концертна зала. 

В резервата Мадара, при Голямата пещера всяка година, през юни и юли се провеждат музикални дни „Мадарски конник”.