Езикът на “Говорещата азбука” идва от далечна историческа епоха, когато книжовната информационна технология още не е била открита, а за съхраняване на словесна мисъл се е разчитало почти изцяло на ограничените възможности на човешката памет. При тази мотивирана речева система думите се образуват /генерират/ от фонетични буквени знаци със собствено смислово /семантично/ съдържание. Така отделните значения на буквите в думата изграждат не само нейната звукова /фонетична/, но и нейната смислова /семантична/ стойност. И е достатъчно човек да познава азбуката, за да започне да разбира смисъла на казаното. Азбуката се състои от 30 установени досега значещи звукови атомарни знаци. Значещи, защото всеки буквен звук означава определен обект, както и отделни характерни свойства на този обект. Съпоставените обекти на азбучните звукове са части на лицето - нос, очи, уста, зъб, части на тялото - ръка, крак, мъжко, женско, фундаментални природни обекти - огън, небе, земя, дърво, вода, камък, както и общовалидни свойства и действия - голям, малък, много, има, няма, търкалям, хвърлям и др. Генеративността на езика се състои в това, че при участието си в думата, буквените звуци участват със своите значения в смисловото изграждане на думата, т.е. според отделните букви, съдържащи се в думата, може да се се разбере какво означава тя. Буквеният звук Зъ означава - огън, но и топлина, светъл, пека -,Дъ означава - зъб, но също острие, плоча, бял -, Нъ означава - уста, но и отвор, давам, закръглен -, Бъозначава - голям, но и стар, по-възрастен, по /сравнителна степен/ -, Лъ - гръд, но и висок, майка, извор, връх -, АЙ - небе, но също и най-висш, вечност -, Йо - очи, но и вода, две - и т.н. При линейното съчетание на буквените звуци в думата, от тяхните значения се генерира смисловото съдържание на думата, напримерДъЛъ - зъб висок - длето, дялам, далта; БъЛъ - голям височина - планина, било, палат, балкан; ЗъДъ - пека плоча /т.е. печена плоча,тухла/ - зид, сдание, зидам; ЗъНъ - огнена уста - слънце, съмва.
На буквените звуци от “говорещата азбука” по естествен път съответстват графични буквени знаци, изобразявящи обектите, които буквените звуци означават. Дъ - зъб - Д, У - ухо - У, Чъ - нос, едно - 1, Лъ - връх - Л, КРъ - крак - К, Тъ - мъжко - Т, Зъ - огън - може да се изобрази със зигзагообразен знак, наподобяващ пушек З или Z, Бъ - голям - с вдигната над главата ръка Б, А - няма - с широко разтворени ръце А, Мъ - мой, имам - със свити към гърдите ръце - М. По същата логика придобиват графичния си вид и другите букви от “Говорещата азбука”: Нъ - уста; Гъ - дърво, растение, раста; Ер - език, листо; Къ- гънка, женско, пораждам; Йо - очи, вода, две; БРъ - клони, платно, парцал; Ор - камък /вж.фиг. 1/. Когато ръката сочи надолу, това несъмнено показва нещо “малко”, оттам идва графичният знак за звуковата буква - Аъ -малко, незначително. Хоризонтална черта отдолу е “земя” - ГРъ, а хоризонтална черта отгоре или крилообразно очертание е “покрив” или “крило”, значението на звуковата буква Ю. “Много” - Ръ, но също “пръсти” и “4” - число, намира символно представяне в четирите рамене на кръстачката. До днес математическите действия събиране и умножение се отбелязват с “+” и “Х”. Посочването с пръст за потвърждение, отговарящо на звукът Ъ - да, е, тоз -, съвсем естествено се представя графично с вертикална черта. За символен знак на И- хвърля, оставя - служи “лък със стрела”, а знакът за звуковата буква О - месо, плът - напомня за нещо, което има крайници и глава т.е. представител на животинския свят. Звуковата буква Е - гърло, викам - се изобразява със символ, оприличаващ шия с няколко обръча, задължителни за древността атрибути. За означаване на Я - смях - служи изплезен език от уста, подобно на латинско Q, със запазени следи и в днешното ни Я. Мелнично или грънчарско колело, както и обикновено колесно колело с ос в центъра, дават най-близка представа за фонетичната буква ТРъ - търкалям, колело, стръмен. МРъ - мърдам, жив, мръщя се - съвсем убедително се свързва с вълните на морето, езерото, водата, доста сходни с набръчкано смръщено лице. АЙ - небе, най, висш - съвсем безспорно се олицетворява от звездите.
Смислово изградени от значащи атомарни звуци - фонетични букви на лесно запомняема азбука, думите се превръщат в указатели към мисловни понятия, а речта в изразител на мисълта. При един такъв силно ограничен по състав праезик, контекстуалното влияние определя в най-голяма степен семантиката и по правило жестови знаци задължително са съпровождали разговора, а насочващи рисунки са придружавали кратките надписи върху ограничени повърхности от камък , глина, дърво, кожа, метал. За развита система от граматически правила, по-сложен синтаксис, служебен лексикален състав и свободно словотворчество е още твърде рано да се говори, те се появяват с писаните граматики и с книжовните образци на обемист словесен запис.
Превъзхождащ примитивните местни племенни говори, азбучно мотивираният език ЪЗъ Ер - аз език /аз говоря/ - за пръв път става изразител на по-абстрактни нравствени категории, което открива пред хората възможност за разбирателство, за обща вяра в обширни географски райони. Така още в дълбока древност универсалната реч способства за институционално организиране на предкнижовни териториални държави -БъЛъ ГРъ - велика/голяма/ земя - велика крачка по пътя към съвременната цивилизация.
Борислав Иванов Иванов
гр. Бургас, юли 2006 г.
ЗА “ГОВОРЕЩАТА АЗБУКА” НА ПРАБЪЛГАРИТЕ
Твърдението, че народностната самобитност /идентичност/ на съвременните българи се определя от два основни исторически народностни фактора - прабългарски и славянски, се възприема като нещо напълно отговарящо на действителността от всеки запознат в общи линии с историята, езика, фолклора и специфичните черти на днешните българи. В светлината на всички очевидни и известни факти изводът звучи напълно логично и естествено. Убеден съм, че прабългаро-славянското потекло се възприема от повечето българи като естествена част от българското им самочувствие. Тъй както това е при англичаните – потомци на сакси и нормандци. Както и при други народи, формирали народностния си облик през годините от смесване на два или повече народа, всеки със своя принос. И вместо изобилието от сведения да послужи като недвусмислено ясно свидетелство за нашия произход, род и език, за да може уверено да градим настоящето и бъдещето достойнство на България върху солиден фундамент, се получава точно обратното …Собствената ни “официална наука” вече повече от сто години остава сляпа и глуха за истината, с което лишава поколения българи от исконни ценности. Всеки веднага разбира, че става въпрос за пренебрегването на първоопределящото значение на прабългарския фактор - първия корен на днешните българи. Аргументите, че с това ще се умаловажи приноса на България към славянския свят са смешни и плод на нищожен ум. Българският народ винаги ще се причислява към славянския свят със славянския си безспорен корен /един от двата ни основни корена/, с историческия принос в писменността и книжнината, с православната вяра, с черковно-славянския език, с лексиката на съвременния българския език - с огромно участие на славянски думи /дори преобладаващо/, с именната си система, с традициите и пр. и пр. Надали някъде по-света има чист славянски народ. Теориите за етническа чистота са доказали своята несъстоятелност и никой разумен човек вече не ги лансира. А, че не било окончателно установено прабългарите дали са – хуни, тюрки, угрофини, перси и пр. е съвсем второстепенен въпрос – това са просто събирателни названия. Ние сме потомци на онези многобройни и способни хора, които основаха и заселиха държавата България на няколко места по света , на онези които управляваха обширни и прочути сред другите народи царства, на кановете, кавханите, ичергубоилите, жупаните, колобрите, юкбоилите, тарканите, читкоимиросите. На всички онези, които навсякъде наричаха себе си българи, както се наричаме и ние сега.
В издадената по-рано “ГОВОРЕЩА АЗБУКА НА ПРАБЪЛГАРИТЕ” авторът предлага на вниманието на читателите една предполагаема система за генериране на думи чрез еднозвукови субзнаци-етимони, която той забелязва в българския език. Казано с други думи това представлява един генеративен езиков модел, при който съществува множество от прости еднозвукови думи - “говореща азбука” и чрез линейното им групиране се получават всички останали съставни думи в езика. Атомарните звукови знаци от говорещата азбука /букви – еднозвукови думи/, от които се изграждат съставните думи не са случайно избрани. Всяка буква-дума от говорещата азбука означава определен обект /генеративен символ/. Съпоставените обекти на “буквите” от “говорещата азбука” са части на тялото – ръка, крак, мъжко, женско, нос, очи, както и фундаментални природни обекти – огън, небе, земя, дърво, камък, вода и др. Особеното в случая е, че буквите-думи отразяват не само обекта като цяло, но и негови отделни характерни свойства /качества/, при участието си в изграждането на съставната дума.
Например Зъ – огън / но също и топлина, пека, светло и пр./, Дъ – зъб /но също иострие, бял, плоча, черупка и пр./, Нъ – уста /но също и ям, отвор, давам и пр./, Бъ – голям /но също и по-възрастен, зрял, по- , и пр./, Лъ – гръд, /но също и майка, извор, висок, зърно и пр./
Съставните думи изглеждат по следния начин: ДъЛъ – нож, секач /дялам, далта,длето, далма/, БъЛъ – голяма височина, планина /планина, било, Балкан/, ЗъНъ – огнена уста, слънце /съмва, зънка – светулка/, ЗъДъ – печена плоча, тухла /зид, стан, здание,зидар/ и т.н.
За разделител между думите-букви както и до днес в българския език се е използвал късия звук “ъ” / за разлика от дългото “Ъ” , което означава – тоз, онзи, е, даСъщо така някои звукове като ГРъ, ТРъ, КРъ, БРъ, МРъ, Ор, Ер, ЙО, АЙ и др. в миналото явно са възприемани като отделни неделими /атомарни/ букви-думи.
Ето и примери за по-сложни съставни думи ЗъРъ МъАНъ – жълт метал, злато /сърма/, ДъЛъ БъЕр – резач лист, мотика, тесла / дилбера, далавера/, Зъ ТъА – топлина свършва /студ, студено/, ГРъ Дъ – земя плоча, кирпич / град, сграда, градя/, БъЧъ БРъ – нос кърпа, носна кърпа /пачавра/.
Друга особеност на този генеративен език е, че в азбуката му не влизат като еднозвукови думи-букви някои днес изполвани в говора ни звуци. Това са звукове отговарящи на днешните букви от писменността ни П, Ф, В – представени само от Бъ в “говорещата азбука”, а също и Ж, С, Ц – представени от Зъ, Шъ, Чъ, също така Х – представена от Къ и Гъ.
Разбира се, така изградения “алгоритмичен” формален език ще представлява едно доста ограничено по своя обем множество /като брой думи, в сравнение със сегашните естествени езици/, но на определен обществено исторически етап вероятно е бил напълно достатъчен за да отговори на необходимостта от общуване между хората. Да не забравяме, че писмеността още не е била използвана широко в обикновените ежедневни контакти. Нашите прародители са говорили малко, но за сметка на това са влагали много повече значение в думите си, отколкото ние днес влагаме. А и смисловата еднозначност, която предлага един формален език позволява да се разбират помежду си хора, живеещи на големи разстояния един от друг по рядко населената тогава планета.
Практическата и историческата продуктивност на представения генеративен език предстои да бъде потвърдена или отхвърлена от по-задълбочени анализи. Но на този етап силно впечатление прави фактът, че думите от ядрото на съвременния български език / думите от бита, интимните думи/, които в своето болшенство не са славянски, почти изцяло се вписват в системата на езика на “говорещата азбука” .
Към битово-интимните думи се отнасят думи като - баща, татко, бате, мале, кака, леля, кум, чичо, момиче, момък, щъ, обич, хубав, лош, по-, най, голям, студен, вдигам, тичам, диря и много други. Дори не е необходимо човек да притежава филологическо образование, за да види, че прабългарският език непоклатимо се издига както Балкана в основата на съвременния български език. И в лексикален и в граматичен аспект. Кой не може да различи безпадежния, аналитичен български език от славянските падежни езици, глаголните времена, липсата на инфинитивни форми, наличието на задпоставен определителен член, структурата на изречението. Съвсем очевиден е фактът, че езикът, който днес българите говорим, ние сме получили от прабългарския си корен, който е и нашият пръв корен. А впоследствие прабългарският език е бил допълван и обогатяван от славянското влияние – нашия втори по значение корен. През столетията българите са запазили непокътната основата на прабългарския език и това уникално явление дава възможност да се разкрият много древни пластове от човешката еволюция. Много от славянските заемки в лексиката и до днес съществуват паралелно с техните прабългарски синоними. Примерите са многобройни: любов – обич, плещи – гръб, твърд – корав, красив – хубав, нога – крак, дом – къща, следа – диря, лес – гора, одежда – дреха, дим – пушек, отец – баща, цветен – шарен, Заю – Баю, Черноризец – Храбър, продължавам – трая, хладно – студено, хълм – планина, силен – як, и мн. др.
Но да оставим на съвестта на родната “наука” точните определения. Вероятно прабългарите са принадлежали към по-голяма човешка общност, която може да наречем условно “ази”, поради редица названия като Азия, Азовско море, Зиези, Загора, Каспийско море, Асирия, Мизи и пр. свързани с тях. Периодически през вековете “азите” масово са напускали своето родно огнище някъде в централна Азия /Памир - според много изследователи прабългарите произхождат оттам/ и са тръгвали на преселение към обширните рядко населени райони на Земята. На запад към Европа и вероятно и по всички останали посоки на света - на север и северозапад – Волга, Скандинавия, на юг, югозапад – Месопотамия, Персия, Мала Азия, на изток, югоизток – Сибир, Япония, Индия Китай. Причината за преселенията вероятно е била най-логичната – търсене на свободни и по-рядко населени райони за живеене за нарастващото население на азите. Притежавайки силно чувство за организираност на обществото, което личи не само от генеративния им език, но и от големия брой длъжности /което означава и институции/ в държавното им устройство, те завладяват отдалечени територии и се налагат над населяващите ги там първообитни племена, които са притежавали примитивна обществена организация и вероятно са притежавали и много примитивна езикова знакова система. Така азите /вкл. прабългарите/ разпространяват по света по-висшите човешки достижения – държавен тип обществена организираност /с много институции/ и един словообразуващ език за общуване на голямо множество хора отдалечени на голямо разстояние помежду си. Според многото останали следи в историята, те са били преносители на човешките достижения и в други области – строителство, земеделие, религия, военно дело, астрономия и др.
Една подобна теория, която сега ни се струва прекалено глобална във времето и пространството и може би на някои им се вижда пресилена, обяснява много изненадващи сходства и прилики в историческото битие и езика на отдалечени с хиляди километри народи. Само искам да спомена, че никой днес не се учудва на понятия като “индо-европейски езици”, “арийски народи”, дори определянето на произхода на народите според синовете на библейския Ной се възприема вече сериозно.
Откриването на гореспоменатите исторически връзки с хилядолетна отдалеченост от нас, ако те наистина съществуват, е по силите единствено на историческата наука.
В издадената по-рано “ГОВОРЕЩА АЗБУКА НА ПРАБЪЛГАРИТЕ” авторът предлага на вниманието на читателите една предполагаема система за генериране на думи чрез еднозвукови субзнаци-етимони, която той забелязва в българския език. Казано с други думи това представлява един генеративен езиков модел, при който съществува множество от прости еднозвукови думи - “говореща азбука” и чрез линейното им групиране се получават всички останали съставни думи в езика. Атомарните звукови знаци от говорещата азбука /букви – еднозвукови думи/, от които се изграждат съставните думи не са случайно избрани. Всяка буква-дума от говорещата азбука означава определен обект /генеративен символ/. Съпоставените обекти на “буквите” от “говорещата азбука” са части на тялото – ръка, крак, мъжко, женско, нос, очи, както и фундаментални природни обекти – огън, небе, земя, дърво, камък, вода и др. Особеното в случая е, че буквите-думи отразяват не само обекта като цяло, но и негови отделни характерни свойства /качества/, при участието си в изграждането на съставната дума.
Например Зъ – огън / но също и топлина, пека, светло и пр./, Дъ – зъб /но също иострие, бял, плоча, черупка и пр./, Нъ – уста /но също и ям, отвор, давам и пр./, Бъ – голям /но също и по-възрастен, зрял, по- , и пр./, Лъ – гръд, /но също и майка, извор, висок, зърно и пр./
Съставните думи изглеждат по следния начин: ДъЛъ – нож, секач /дялам, далта,длето, далма/, БъЛъ – голяма височина, планина /планина, било, Балкан/, ЗъНъ – огнена уста, слънце /съмва, зънка – светулка/, ЗъДъ – печена плоча, тухла /зид, стан, здание,зидар/ и т.н.
За разделител между думите-букви както и до днес в българския език се е използвал късия звук “ъ” / за разлика от дългото “Ъ” , което означава – тоз, онзи, е, даСъщо така някои звукове като ГРъ, ТРъ, КРъ, БРъ, МРъ, Ор, Ер, ЙО, АЙ и др. в миналото явно са възприемани като отделни неделими /атомарни/ букви-думи.
Ето и примери за по-сложни съставни думи ЗъРъ МъАНъ – жълт метал, злато /сърма/, ДъЛъ БъЕр – резач лист, мотика, тесла / дилбера, далавера/, Зъ ТъА – топлина свършва /студ, студено/, ГРъ Дъ – земя плоча, кирпич / град, сграда, градя/, БъЧъ БРъ – нос кърпа, носна кърпа /пачавра/.
Друга особеност на този генеративен език е, че в азбуката му не влизат като еднозвукови думи-букви някои днес изполвани в говора ни звуци. Това са звукове отговарящи на днешните букви от писменността ни П, Ф, В – представени само от Бъ в “говорещата азбука”, а също и Ж, С, Ц – представени от Зъ, Шъ, Чъ, също така Х – представена от Къ и Гъ.
Разбира се, така изградения “алгоритмичен” формален език ще представлява едно доста ограничено по своя обем множество /като брой думи, в сравнение със сегашните естествени езици/, но на определен обществено исторически етап вероятно е бил напълно достатъчен за да отговори на необходимостта от общуване между хората. Да не забравяме, че писмеността още не е била използвана широко в обикновените ежедневни контакти. Нашите прародители са говорили малко, но за сметка на това са влагали много повече значение в думите си, отколкото ние днес влагаме. А и смисловата еднозначност, която предлага един формален език позволява да се разбират помежду си хора, живеещи на големи разстояния един от друг по рядко населената тогава планета.
Практическата и историческата продуктивност на представения генеративен език предстои да бъде потвърдена или отхвърлена от по-задълбочени анализи. Но на този етап силно впечатление прави фактът, че думите от ядрото на съвременния български език / думите от бита, интимните думи/, които в своето болшенство не са славянски, почти изцяло се вписват в системата на езика на “говорещата азбука” .
Към битово-интимните думи се отнасят думи като - баща, татко, бате, мале, кака, леля, кум, чичо, момиче, момък, щъ, обич, хубав, лош, по-, най, голям, студен, вдигам, тичам, диря и много други. Дори не е необходимо човек да притежава филологическо образование, за да види, че прабългарският език непоклатимо се издига както Балкана в основата на съвременния български език. И в лексикален и в граматичен аспект. Кой не може да различи безпадежния, аналитичен български език от славянските падежни езици, глаголните времена, липсата на инфинитивни форми, наличието на задпоставен определителен член, структурата на изречението. Съвсем очевиден е фактът, че езикът, който днес българите говорим, ние сме получили от прабългарския си корен, който е и нашият пръв корен. А впоследствие прабългарският език е бил допълван и обогатяван от славянското влияние – нашия втори по значение корен. През столетията българите са запазили непокътната основата на прабългарския език и това уникално явление дава възможност да се разкрият много древни пластове от човешката еволюция. Много от славянските заемки в лексиката и до днес съществуват паралелно с техните прабългарски синоними. Примерите са многобройни: любов – обич, плещи – гръб, твърд – корав, красив – хубав, нога – крак, дом – къща, следа – диря, лес – гора, одежда – дреха, дим – пушек, отец – баща, цветен – шарен, Заю – Баю, Черноризец – Храбър, продължавам – трая, хладно – студено, хълм – планина, силен – як, и мн. др.
Но да оставим на съвестта на родната “наука” точните определения. Вероятно прабългарите са принадлежали към по-голяма човешка общност, която може да наречем условно “ази”, поради редица названия като Азия, Азовско море, Зиези, Загора, Каспийско море, Асирия, Мизи и пр. свързани с тях. Периодически през вековете “азите” масово са напускали своето родно огнище някъде в централна Азия /Памир - според много изследователи прабългарите произхождат оттам/ и са тръгвали на преселение към обширните рядко населени райони на Земята. На запад към Европа и вероятно и по всички останали посоки на света - на север и северозапад – Волга, Скандинавия, на юг, югозапад – Месопотамия, Персия, Мала Азия, на изток, югоизток – Сибир, Япония, Индия Китай. Причината за преселенията вероятно е била най-логичната – търсене на свободни и по-рядко населени райони за живеене за нарастващото население на азите. Притежавайки силно чувство за организираност на обществото, което личи не само от генеративния им език, но и от големия брой длъжности /което означава и институции/ в държавното им устройство, те завладяват отдалечени територии и се налагат над населяващите ги там първообитни племена, които са притежавали примитивна обществена организация и вероятно са притежавали и много примитивна езикова знакова система. Така азите /вкл. прабългарите/ разпространяват по света по-висшите човешки достижения – държавен тип обществена организираност /с много институции/ и един словообразуващ език за общуване на голямо множество хора отдалечени на голямо разстояние помежду си. Според многото останали следи в историята, те са били преносители на човешките достижения и в други области – строителство, земеделие, религия, военно дело, астрономия и др.
Една подобна теория, която сега ни се струва прекалено глобална във времето и пространството и може би на някои им се вижда пресилена, обяснява много изненадващи сходства и прилики в историческото битие и езика на отдалечени с хиляди километри народи. Само искам да спомена, че никой днес не се учудва на понятия като “индо-европейски езици”, “арийски народи”, дори определянето на произхода на народите според синовете на библейския Ной се възприема вече сериозно.
Откриването на гореспоменатите исторически връзки с хилядолетна отдалеченост от нас, ако те наистина съществуват, е по силите единствено на историческата наука.
ПОДРЕДБА НА БУКВИТЕ В ГОВОРЕЩАТА АЗБУКА НА ПРАБЪЛГАРИТЕ
Дали наистина официалното академично твърдение за безприкословния произход на днешната ни графична азбука “сирилицата” от гръцката азбука, изглежда толкова непоклатимо. Когато сравних днешните три азбуки латинска, гръцка и новобългарския вариант на сирилицата, веднага забелязах някои много очевидни факти. Двете азбуки - сирилицата и гръцката азбука имат фонетично и графично съвпадение само при 5 буквени знака - Д, Г, П, Л, Ф, които липсват в латинската азбука /междувпрочем дори и това ограничение е доста спорно що се отнася за за Д и съответно D / . Почти половината, 14 на брой от буквите в сирилицата /новобългарския вариант/ в графично-фонетичен смисъл нямат аналог нито в латинската нито в гръцката азбуки - Б, Ж, З, И, Й, Н, Ц, Ч, Ш, Щ, Ъ, Ь, Ю, Я. Останалите букви от сирилицата съвпадат с латинските съответстващи букви и с някои от гръцките. Да не говорим, че названията на гръцките букви - алфа, бета, гама, делта и пр. са от финикийско-еврейски тип и нямат нищо общо с начина на изговаряне на латинските и сирилическите букви а, бе, це, де и пр. и съответно а, бъ ,въ, гъ, дъ и пр. Като се има предвид и факта, че гръцкото минускулно, курсивно /малки букви/ писмо, е коренно различно по характера си от маюскулното /главни букви/, уставно, унициално латинско и българско писмо, разстоянието между сирилицата и гръцката азбука нараства още повече. На практика се оказва, че сирилицата е оригинална графична азбука в около петдесет процента от буквния си състав, стилно и в останалия си буквен състав е идентична с латиницата и само пет букви /а може би само четири/, липсващи в латиницата, съвпадат графично и фонетично със съответни главни букви от гръцката азбука. Резултатите от горното сравнение между трите днешни азбуки са достатъчно едри и принципни, и в никакъв случай не биха се повлияли, ако сравнението беше направено в друг исторически момент от състоянието на азбуките. Разбира се, за всички възникващи съмнения относно произхода на сирилицата непосредствено от гръцката азбука могат да се намерят обяснения с официално утвърденото схващане, че самата латиница произлиза от гръцката азбука. Но за всеки по-аналитичен ум, това няма да е достатъчно. Защото съществуват и други варианти. Например латиницата, сирилицата и гръцката азбука, да са повлияни от една по-древна писменост, чието силно влияние да е довело до тяхното очевидно значително сближаване. Безсъмнено е противоречието в произхода и графичния характер между малките и главни букви в гръцката азбука. Или въпросните три азбуки, определящи в голяма степен последната днешна цивилизация са породени от писмеността на една предхождаща ги цивилизация. Като се има предвид, че оригиналните графеми на сирилицата, в голяма степен съвпадат със знаците на писмено-буквената система, конструирана според логиката на “говорещата азбука на прабългарите” и езика на азитеЪЗъ Ер, /виж. четвърто допълнено издание на “Говореща азбука на прабългарите”/, напълно основателно може да предположим, че писмените традиции на древната цивилизация на азите-прабългари лежат в основите на съвремените буквено-графични писмености. Нагледна съпоставка между азбуките предлагам на фиг. 1.
В настоящата статия ще предложа тема, която се оказа интересна - подреждането на буквите в списъка на “говорещата азбука на прабългарите”.
При официалните подредби на графичните азбуки, освен приемствеността, най-трайно в паметта на хората остава идеята за по-лесното наизустяване на всички букви, с цел свободното им прилагане в ежедневието. Например при сирилицата буквите са свързани с определени думи, за по-лесно запомняне на цялата азбука - аз, буки, веди, глаголи и пр. Знаейки за съвършенното умение на азите-прабългари да влагат изключително концентрирано съдържание в думите, направих опит да подредя смислово буквите на “говорещата азбука” - както знаем те са значещи т.е. мотивирани, разбира се ориентирайки се по някои понятия, дълбоко свързани със сирилицата. Останах смаян от резултата, който не закъсня. Може сами да се убедите. Първоначално подредбата на буквите съм извършил според звуково-знаковия /според фонетичните стойности на буквите/ вид на азбуката, а после приложих и графичните букви.
При официалните подредби на графичните азбуки, освен приемствеността, най-трайно в паметта на хората остава идеята за по-лесното наизустяване на всички букви, с цел свободното им прилагане в ежедневието. Например при сирилицата буквите са свързани с определени думи, за по-лесно запомняне на цялата азбука - аз, буки, веди, глаголи и пр. Знаейки за съвършенното умение на азите-прабългари да влагат изключително концентрирано съдържание в думите, направих опит да подредя смислово буквите на “говорещата азбука” - както знаем те са значещи т.е. мотивирани, разбира се ориентирайки се по някои понятия, дълбоко свързани със сирилицата. Останах смаян от резултата, който не закъсня. Може сами да се убедите. Първоначално подредбата на буквите съм извършил според звуково-знаковия /според фонетичните стойности на буквите/ вид на азбуката, а после приложих и графичните букви.
Ъ Зъ - аз.
Бъ У Къ Ръ - букви. Бъ УКъ - стар звук - буква. Тук очевидно Ръ - много - е за множествено число.
Чъ ЙО Тъ - чета, Лексемата съм разгледал в предишна статия, произлиза от Чъ -едно, ЙО -две,Тъ - три ; т.е. едно две три - броя, чета
До тук прочитаме ЪЗъ БъУКъРъ ЧъЙОТъ - аз букви чета. И вече сме наясно за азбукарчетата на Черноризец Храбър, както и за родния буквар.
А БРъ И - без, чист - идва от А БРъ - без клони - обирам, бръсна; И - оставям, следа. Вероятно АБРъИ присъства в новобългарското “брей” със същия смисъл - “без такива”.
КРъ Шъ - грешка - идва от КРъ - крак, сгъвам; Шъ - ръка, шепа. КРъ Шъ - кърша, чупя, греша.
До тук прочитаме ЪЗъ БъУКъРъ ЧъЙОТъ АБРъИ КРъШъ - аз букви чета без грешка.
Е - вика, казва. И до днес в разговорния език “викам” се използва със значение “казвам”
Дъ Ер - перо. Лексемата съм обяснил много отдавна. Идва от Дъ - зъб и Ер - език, листо.
Гъ О Лъ Мъ - голямо. ГъО - едър, голям; Лъ - висок; Мъ - има, притежава;.В контекста най-точно ГъОЛъМъ означава - едро и дълго т.е голямо.
Или дотук поредните подредени букви на “говорещата азбука” на прабългарите гласят - ЪЗъ БъУКъРъ ЧъЙОТъ АБРъИ КРъШъ Е ДъЕр ГъОЛъМъ - аз букви чета без грешка каза перо голямо. А за любителите на древните загадки - обяснение откъде идват митичните български названия на буквите - “и кратко” и “ер голям”. По-проницателните могат да забележат, как вероятно от ДъЕр ГъОЛъМъ - перо голямо, до нас е достигнало понятието “калем” - пак уред за писане.
Но да продължим азбуката нататък.
Нъ - на. В случая интересното е, че Нъ - на, давам, уста, отварям - е използвано в съвременното си значение “на повърхността” и може би “принадлежащо към”
Ю Ор ТРъ - гръб/покрив/ камък търкалям - гръб на търкалящ се камък.
ГРъ - земя.
Аъ МРъ - малко мърдам - т.е. помръдвам, в горния смисъл - смачквам.
АЙ - най
Я - смях, смея се - в горния контекст - голям смях или най-смешно или голям майтап.
За последния пасаж от азбуката получаваме - Нъ ЮОрТРъ ГРъ АъМРъ АЙ Я - на гърба на търкалящ се камък помръдвам/смачквам/ земята, голям майтап/много смешно/.
Естествено Я, също както и при сирилицата е накрая на азбуката. АЙ Я звучи на края като възклицание /наподобява днешното ЮЯ от края на сирилицата/.
Ето как е звучала цялата азбука на прабългарите:
ЪЗъ БъУКъРъ ЧъЙОТъ АБРъИ КРъШъ Е ДъЕр ГъОЛъМъ Нъ ЮОрТРъ ГРъ АъМРъ АЙ Я - АЗ БУКВИ ЧЕТА БЕЗ ГРЕШКА КАЗА ПЕРО ГОЛЯМО. НА ГЪРБА НА ТЪРКАЛЯЩ СЕ КАМЪК ЗЕМЯ(ТА) СМАЧКВАМ. НАЙ-СМЕШНО.
И ако съществува вероятност, десетки векове наред нашите предци да са декламирали точно тази азбука, по целия свят където са се заселвали, то виждате, че не съм измислил нищо произволно - подредбата на “говорещата азбука” в този вид получих, залагайки известни на всички параметри - азбукарчета, и-кратко, ер-голям, странното съвпадение в съвременните азбуки на последователността Къ-Лъ-Мъ-Нъ и други ориентири /например перото в качеството си на четка за писане/. Признавам, че накрая останаха пет шест свободни букви, но логиката вече изискваше точната им комбинация.
Отново ни поразява съвършенната мисъл на азите-прабългари, изразена посредством техния божествен генеративен език ЪЗъЕр. Да подредиш азбуката си по такъв ред на буквите, че те да образуват някакъв завършен словесен израз, който при това да съдържа дълбоко философско послание, разбираемо за деца и възрастни, несъмнено говори за проява на невероятни интелектуални възможности, в една съвсем начална за човечеството историческа епоха. Никога повече днешните съвременни азбуки, приемници на първооригиналната езикова и писмена система на прабългарската цивилизация, няма да достигнат изяществото на оригинала.
В сказанието “За буквите” Черноризец Храбър пише - “ В началото Бог не създаде нито еврейския език, нито нито римския, нито гръцкия, а сирийския, на който е говорил Адам....”. В предишна статия приведох доводи, че така известният в историята сирийски, сурски, асурски език е всъщност езкът на азите-прабългари ЪЗъЕр. Зарядът заложен в древната цивилизация на азите-прабългари е бил толкова мощен, че техния, по всичко личи първочовешки език както виждаме е преодолял, разстоянията и времето, за да пренесе основния си код до наши дни. Защо ли ?. Може би, за да ни помогне да излезем от черупката на догмите и натрупаните неистини.
Накрая искам откровено да си призная пред четящите тези редове, че бях истински разтърсен по време на писането на тази статия, от резултатите и хипотезите до които достигах, разсъждавайки по възникващите пред мен въпроси за азбуката. Първоначално реших да не публикувам статията /или поне в близко бъдеще/, защото се усъмних, че тя може да бъде разбрана и възприета насериозно от някой. Но после реших, че дори съвсем малка част от написаното да доближава истината, то не трябва да бъде достояние само на един човек, защото полъхът идва от твърде големи дълбочини във времето.
Впрочем ето и цялостния графично-фонетично-лексикално мотивиран вид на генеративната “говореща азбука на прабългарите” в оригиналната си също мотивирана подредба: /виж. фиг. 2/
Отново ни поразява съвършенната мисъл на азите-прабългари, изразена посредством техния божествен генеративен език ЪЗъЕр. Да подредиш азбуката си по такъв ред на буквите, че те да образуват някакъв завършен словесен израз, който при това да съдържа дълбоко философско послание, разбираемо за деца и възрастни, несъмнено говори за проява на невероятни интелектуални възможности, в една съвсем начална за човечеството историческа епоха. Никога повече днешните съвременни азбуки, приемници на първооригиналната езикова и писмена система на прабългарската цивилизация, няма да достигнат изяществото на оригинала.
В сказанието “За буквите” Черноризец Храбър пише - “ В началото Бог не създаде нито еврейския език, нито нито римския, нито гръцкия, а сирийския, на който е говорил Адам....”. В предишна статия приведох доводи, че така известният в историята сирийски, сурски, асурски език е всъщност езкът на азите-прабългари ЪЗъЕр. Зарядът заложен в древната цивилизация на азите-прабългари е бил толкова мощен, че техния, по всичко личи първочовешки език както виждаме е преодолял, разстоянията и времето, за да пренесе основния си код до наши дни. Защо ли ?. Може би, за да ни помогне да излезем от черупката на догмите и натрупаните неистини.
Накрая искам откровено да си призная пред четящите тези редове, че бях истински разтърсен по време на писането на тази статия, от резултатите и хипотезите до които достигах, разсъждавайки по възникващите пред мен въпроси за азбуката. Първоначално реших да не публикувам статията /или поне в близко бъдеще/, защото се усъмних, че тя може да бъде разбрана и възприета насериозно от някой. Но после реших, че дори съвсем малка част от написаното да доближава истината, то не трябва да бъде достояние само на един човек, защото полъхът идва от твърде големи дълбочини във времето.
Впрочем ето и цялостния графично-фонетично-лексикално мотивиран вид на генеративната “говореща азбука на прабългарите” в оригиналната си също мотивирана подредба: /виж. фиг. 2/
http://avaart.net
Няма коментари:
Публикуване на коментар